Аз съм жена
Аз съм жена.
От онези - незримите,
които автобусът извозва в утрото.
Зад прането се крият очите ми.
От умора, не ми се говори за нищо.
Имам дете… И луната по мръкнало.
Често, за нищо и никакво плача.
Може би щях, в някоя вечер,
да удавя лицето си в мивката.
Ако нямах дете… И тебе те няма.
Неочаквано, безпричинно и странно
имам целия свят. И се чувствам красива,
щом усещам в ръката си, топла дланта ти.
Любовта е най-доброто червило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
Ти имаш и други едни деца- думите! А те те обожават и превъзнасят! 
