1.12.2009 г., 16:54

Аз съм Никой

2.7K 0 17

Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
Безплътна сянка в слънчевия свят.
В сърцето ми недей да търсиш драма -
там няма нито тръни, нито цвят.

Невидим облак. Просто къс пространство
без форма, без лице и аромат.
Илюзия в безпаметно пиянство,
родена от скръбта на млад глупак.

Невиждащ поглед. Празни са стъклата.
Долавяш ли пронизващия хлад?
Не се плаши. Видял си пустотата.
Към спомените пътят е назад.

Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
С бездушни пръсти празен лист рисувам.
По малко те превръщам в жива рана,
та тайно вътре в теб да съществувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...