Аз съм острието във ръцете ти
Аз съм острието във ръцете ти.
По бръснача нося те, върху ръба.
Аз съм шпагата, забита във сърцето ти.
Аз съм бликаща, червената, кръвта...
Аз съм вятърът във плачеща върба.
Кърша и огъвам я. Да страда, нека.
Аз съм полъхът на мрачната съдба.
Прокрадвам се потайно, изполека.
Аз съм най-красивата усмивка на лицето ти.
Която бръчици покрай очите ти остави.
Аз съм стрела, умишлено уцелила сърцето ти.
И мен не можеш нивга ме забрави.
Аз съм най-солената сълза...
Редом с теб със твойте сълзи плача.
Горчиви мисли вместо теб редя...
Сянка съм, обгърната от здрача...
Аз съм слънчевият лъч в очите ти.
В тях запечатана ще си остана.
Аз съм пясъчният блян в мечтите ти.
И само в сън ще се докоснем двама.
Отново по Tomad
По бръснача нося те, върху ръба.
Аз съм шпагата, забита във сърцето ти.
Аз съм бликаща, червената, кръвта...
Аз съм вятърът във плачеща върба.
Кърша и огъвам я. Да страда, нека.
Аз съм полъхът на мрачната съдба.
Прокрадвам се потайно, изполека.
Аз съм най-красивата усмивка на лицето ти.
Която бръчици покрай очите ти остави.
Аз съм стрела, умишлено уцелила сърцето ти.
И мен не можеш нивга ме забрави.
Аз съм най-солената сълза...
Редом с теб със твойте сълзи плача.
Горчиви мисли вместо теб редя...
Сянка съм, обгърната от здрача...
Аз съм слънчевият лъч в очите ти.
В тях запечатана ще си остана.
Аз съм пясъчният блян в мечтите ти.
И само в сън ще се докоснем двама.
Отново по Tomad
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
КОЙ ЛИ ТЕ ВДЪХНОВЯВА??
