Аз съм острието във ръцете ти.
По бръснача нося те, върху ръба.
Аз съм шпагата, забита във сърцето ти.
Аз съм бликаща, червената, кръвта...
Аз съм вятърът във плачеща върба.
Кърша и огъвам я. Да страда, нека.
Аз съм полъхът на мрачната съдба.
Прокрадвам се потайно, изполека.
Аз съм най-красивата усмивка на лицето ти.
Която бръчици покрай очите ти остави.
Аз съм стрела, умишлено уцелила сърцето ти.
И мен не можеш нивга ме забрави.
Аз съм най-солената сълза...
Редом с теб със твойте сълзи плача.
Горчиви мисли вместо теб редя...
Сянка съм, обгърната от здрача...
Аз съм слънчевият лъч в очите ти.
В тях запечатана ще си остана.
Аз съм пясъчният блян в мечтите ти.
И само в сън ще се докоснем двама.
Отново по
Tomad