9.10.2009 г., 10:02

Аз съм роб

879 0 6

Аз съм роб

Харесва ми

Копая си гроба

И треперя в студеното

Утро

 

Всеки ден съм нов

А косата ми е вече сребърна

Вечер се бръсна повторно

А сутрин не смея да се погледна

 

Но ми е хубаво

Харесва ми

 

Главоболието ми
Ограбва от джобовете ми

Мънички като спокойствие

Хапчета увити в станиол

 

Качвам се в колата си

Смъквам прозорците

И карам

 

(понякога се хипнотизирам от движението

 в огледалото за обратно виждане

и забравям да гледам напред)

 

Карам

Далеч от прашното

И се връщам всеки път

Осъзнавайки че ми е достатъчно

 

Затова съм роб

Но ми харесва

И всеки ден продавам душата си

За да имам нови потребности

 

08.10.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...