17.08.2007 г., 14:36

Аз съм с този мъж

1.2K 0 4
 

За най-красивата жена

се говорят какви ли не неща...

Желана от всички мъже,

от светица до грешница ще я изкарат, даже...

Не ми вярвай, когато се правя на студена,

това е просто една защитна стена,

да обичам един мъж от душа,

това ми е било цял живот мечта...

В света има толкова тъжни неща,

а аз искам просто един мъж, който да ме накара да се усмихна.

По нежен начин да ме плени,

живота си с мен да иска да сподели.

Не ме интересува нищо друго около мен,

просто ми докажи, че заслужаваш да ти подаря всеки мой ден.

И ако си мислиш, че съм недостъпна,

че съм горда и без всякакви чувства,

не вярвай на нищо от всичко това,

без да ме питаш сграбчи ме и

ми спри дъха с целувка...

Ако ти кажа да се разкараш и че не вярвам на никой мъж,

сети се, че някой е ранил сърцето ми веднъж

и отчаяно се моля да бъде излекувано то,

 моля се, поне ти да си мъж на място.

Ако направиш за мен всичко това,

до себе си ще имаш един път жена.

 Не разбираш ли, аз вярвам само на теб,

че си различен от всички други мъже

и че търся като теб до себе си момче.

Понякога може да те гледам и да мълча,

това не значи, че съм ти сърдита...

Щом съм с теб, мога толкова много неща,

високите токчета да събуя, да разроша моята коса,

да те гоня като дете из росната трева.

И всичко това го правя само за теб,

бих спряла земята да се върти,

защото ти ми даваш силата, мили.

....

И когато дойде вечерта...

искам в твоята прегръдка да заспя,

да ми шепнеш, че винаги ще ми бдиш над съня

и ще ме пазиш от всичко в света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...