29.05.2017 г., 14:03

Аз съм сълзата, родена от болка

735 5 16

Аз съм сълзата родена, от болка...

често, никой не ме забелязва... 

Броят сълзи ли, отмерва със колко

рани, е сърцето наказано? 

 

Не ножове, а словесни стрели 

с отровни върхове, са забити! 

Знаеш ли?... Знаеш ли, как го боли 

и как вадя, остриетата впити?! 

 

Аз знам единствено, колко е трудно, 

да спирам на прага,  въпросите

отразявайки душата ти, блудна –

да четеш въпросът ми: "Кой си ти?" 

 

Аз съм подписът, заклеймил вярата

с оттенък восъчен да блести! 

Аз, щитът съм и срещу покварата, 

в която удавникът жалък, си ти! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Доче!
  • Душата, подобно на цветето, също се нуждае от сълза за да разцъфне.Цветен ден.
  • Еси, благодаря, че емоцията те е докоснала!
    Обикновено, добрите душѝ, сътворяват сълзѝ! Благодаря, Гавраил, за искрицата надежда, с която окуражаваш и обнадеждаваш героинята!
    Бъдете щастливи!
  • Понякога сълзата е всичко което може да сътвори една наранена душа.
    Но тя е светлинката от която започва новото начало.
    Поздрав!
  • Пепи, много ми хареса! Докосва струни в душата, затова е толкова въздействащо. Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...