Аз съм ти жена
Аз съм ти жена.
Не помниш ли?
Колко сме се смяли на живота...
А животът е съдба.
Разбираш ли?
Но животът е и порта.
Двамата я минахме.
През прага.
Как сме били сигурни в съдбата...
Даже не попитахме.
Не спряхме.
Тръгнахме нагоре... към мечтата!
Всичко ли загубихме?
Умряхме ли?
Ситни ли, разделни ли са стъпките?
Грешната посока
си избрахме ли?
Сляпо ли се впуснахме във тръпките?
Аз съм ти жена.
Не помниш ли?
Усещащ ли студа?
Ще дойдеш ли?
Не помниш ли?
Колко сме се смяли на живота...
А животът е съдба.
Разбираш ли?
Но животът е и порта.
Двамата я минахме.
През прага.
Как сме били сигурни в съдбата...
Даже не попитахме.
Не спряхме.
Тръгнахме нагоре... към мечтата!
Всичко ли загубихме?
Умряхме ли?
Ситни ли, разделни ли са стъпките?
Грешната посока
си избрахме ли?
Сляпо ли се впуснахме във тръпките?
Аз съм ти жена.
Не помниш ли?
Усещащ ли студа?
Ще дойдеш ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жана Лисичкова Всички права запазени
