Аз съм това, така съм и сега...
така както се родих, скитам по света.
Душата ми е гола, гола като есенно листо.
Това, което в себе си нося, то е само едно...
сърце, което не обича да бъде само.
Аз съм това, така съм и сега.
Бебе, дете и жена.
В очите сълзи като утринна роса,
животът ми е приказка за хиляди времена.
Аз съм това, така съм и сега.
Външно съм силна и твърда като леда,
но душата ми е гола, гола като есенно листо...
как може да ме зарадва нещо мъничко,
стига да е добро.
Аз съм това, така съм и сега...
така както се родих, скитам по света.
Душата ми е крехка, душата ми е една...
никога няма да забравя, какво е да си жена.
© Инес Тарашева Всички права запазени