23.12.2006 г., 22:02

Аз съм твърдата скала

819 0 10

 

Mojsei & Alba

 

Аз съм твърдата скала,

обливана от струи нежни -

стават те на пенеста вълна,

дошла от планините снежни.

 

Струи камъка възкачват

в прегръдки всеотдайни -

хора в мене се вторачват,

чули шепоти омайни.

 

Вълната ми говори:

аз съм волна птичка,

нося ти простори

и малката осичка.

 

Излива струи водопада

в чувството за буен смях -

водата на скалата пада:

различието им в грохота съзрях.

 

Вълната пее песен –

за мен е тя сгодена:

в дъгата – пръстена чудесен

любовта ни е родена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Под "огнено приятелство" се разбира реализацията на степен в духовното развитие на индивидите, която я разглеждам като аналогична на Агни от индийската практична философия. Ти правиш сполучлива аналогия между огъня като духовна връзка и твърдостта на скалата - това си остава твоя сполучлива догадка.
    Поздрав!
  • Докосване от което любов се ражда
    "Огнено приятелство" казваш в коментар.
    Това много и различни мисли поражда
    Приятелството е "скала", не огън и пожар.

    Така аз го виждам. Може би разграничавам нещата.

    Поздрав и усмивка за авторите.


  • Здравей, Христо!
    Бъди жив и здрав! Весели празници!
    Поздрави!
  • Здравей, Велина! Добре дошла!
    Благодаря ти за искрените пожелания. Организирането на Сайта в творческа общност е обозрима задача за постигане на успех. Желая ти радост и бодрост!
    Поздрави!
  • Много ми хареса, но най-вече финалния куплет!!!
    Поздрави за дуета!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...