23 дек. 2006 г., 22:02

Аз съм твърдата скала

825 0 10

 

Mojsei & Alba

 

Аз съм твърдата скала,

обливана от струи нежни -

стават те на пенеста вълна,

дошла от планините снежни.

 

Струи камъка възкачват

в прегръдки всеотдайни -

хора в мене се вторачват,

чули шепоти омайни.

 

Вълната ми говори:

аз съм волна птичка,

нося ти простори

и малката осичка.

 

Излива струи водопада

в чувството за буен смях -

водата на скалата пада:

различието им в грохота съзрях.

 

Вълната пее песен –

за мен е тя сгодена:

в дъгата – пръстена чудесен

любовта ни е родена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Под "огнено приятелство" се разбира реализацията на степен в духовното развитие на индивидите, която я разглеждам като аналогична на Агни от индийската практична философия. Ти правиш сполучлива аналогия между огъня като духовна връзка и твърдостта на скалата - това си остава твоя сполучлива догадка.
    Поздрав!
  • Докосване от което любов се ражда
    "Огнено приятелство" казваш в коментар.
    Това много и различни мисли поражда
    Приятелството е "скала", не огън и пожар.

    Така аз го виждам. Може би разграничавам нещата.

    Поздрав и усмивка за авторите.


  • Здравей, Христо!
    Бъди жив и здрав! Весели празници!
    Поздрави!
  • Здравей, Велина! Добре дошла!
    Благодаря ти за искрените пожелания. Организирането на Сайта в творческа общност е обозрима задача за постигане на успех. Желая ти радост и бодрост!
    Поздрави!
  • Много ми хареса, но най-вече финалния куплет!!!
    Поздрави за дуета!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...