23 дек. 2006 г., 22:02

Аз съм твърдата скала

823 0 10

 

Mojsei & Alba

 

Аз съм твърдата скала,

обливана от струи нежни -

стават те на пенеста вълна,

дошла от планините снежни.

 

Струи камъка възкачват

в прегръдки всеотдайни -

хора в мене се вторачват,

чули шепоти омайни.

 

Вълната ми говори:

аз съм волна птичка,

нося ти простори

и малката осичка.

 

Излива струи водопада

в чувството за буен смях -

водата на скалата пада:

различието им в грохота съзрях.

 

Вълната пее песен –

за мен е тя сгодена:

в дъгата – пръстена чудесен

любовта ни е родена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Под "огнено приятелство" се разбира реализацията на степен в духовното развитие на индивидите, която я разглеждам като аналогична на Агни от индийската практична философия. Ти правиш сполучлива аналогия между огъня като духовна връзка и твърдостта на скалата - това си остава твоя сполучлива догадка.
    Поздрав!
  • Докосване от което любов се ражда
    "Огнено приятелство" казваш в коментар.
    Това много и различни мисли поражда
    Приятелството е "скала", не огън и пожар.

    Така аз го виждам. Може би разграничавам нещата.

    Поздрав и усмивка за авторите.


  • Здравей, Христо!
    Бъди жив и здрав! Весели празници!
    Поздрави!
  • Здравей, Велина! Добре дошла!
    Благодаря ти за искрените пожелания. Организирането на Сайта в творческа общност е обозрима задача за постигане на успех. Желая ти радост и бодрост!
    Поздрави!
  • Много ми хареса, но най-вече финалния куплет!!!
    Поздрави за дуета!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...