Mojsei & Alba
Аз съм твърдата скала,
обливана от струи нежни -
стават те на пенеста вълна,
дошла от планините снежни.
Струи камъка възкачват
в прегръдки всеотдайни -
хора в мене се вторачват,
чули шепоти омайни.
Вълната ми говори:
аз съм волна птичка,
нося ти простори
и малката осичка.
Излива струи водопада
в чувството за буен смях -
водата на скалата пада:
различието им в грохота съзрях.
Вълната пее песен –
за мен е тя сгодена:
в дъгата – пръстена чудесен
любовта ни е родена.
© Валери Рибаров Все права защищены
Поздрав!