6.03.2006 г., 12:18 ч.

Аз съм вятъра 

  Поезия
1112 0 7
Аз съм вятъра, в нощи студени
се нося над всички недостигнати
от мен върхове,брегове...
понякога нежно шептя във съня им..
Аз съм вятъра...
Когато съм силна и бурна,
неустоимо разгарям жарта
огън изричам ,на огън приличам
тогава съм просто жена.
Когато съм тиха и нежна,
по детски обичам ,рисувам
по пясъка ,милвам росата,
вярвам в добри чудеса.
Аз съм вятъра...
Тихият огън изгасям,
от силния правя пожар.
Пустинна и огнена,
жадувам ,бушувам,горя и умирам
във танца на своята стихия...
Аз съм вятъра...
нежния полъх,който докосва едва.
Ако се вслушаш,как ти шептя...
Как ти говоря...
С мен ще гориш...и трептиш..


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??