Mar 6, 2006, 12:18 PM

Аз съм вятъра

  Poetry
1.3K 0 7
Аз съм вятъра, в нощи студени
се нося над всички недостигнати
от мен върхове,брегове...
понякога нежно шептя във съня им..
Аз съм вятъра...
Когато съм силна и бурна,
неустоимо разгарям жарта
огън изричам ,на огън приличам
тогава съм просто жена.
Когато съм тиха и нежна,
по детски обичам ,рисувам
по пясъка ,милвам росата,
вярвам в добри чудеса.
Аз съм вятъра...
Тихият огън изгасям,
от силния правя пожар.
Пустинна и огнена,
жадувам ,бушувам,горя и умирам
във танца на своята стихия...
Аз съм вятъра...
нежния полъх,който докосва едва.
Ако се вслушаш,как ти шептя...
Как ти говоря...
С мен ще гориш...и трептиш..


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...