25.12.2006 г., 8:05

Аз съм вятърна стихия

868 0 12

 

 

Mojsei & Kalipso

 

Аз съм вятърна стихия,

носеща в сърцата страх –

яростта дори не крия:

Слънцето забулвам в прах.

 

А когато стана ураган

водни струи в дъжд изливам:

хората превръщам в сган,

от мощта си се опивам.

 

Като вятъра коварен,

нося над света магия

и, от бреме разтоварен,

от Луната свежест пия.

 

Аз умея да танцувам

с разпуснати коси,

а когато залудувам,

стават по света беди.

 

Често лекичко въздъхвам,

в умората си, укротена

и над пясъци подухвам –

в този миг съм преродена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук Анета, се проследява процеса на възпроизовдство на умората - страшен процес.
    Поздрави!
  • Щом се стигне до прероденост
    има смисъл всеки миг изживян.
    Усеща се истинност и ценност,
    реално случване, не само блян.

    Достигната е за пореден път същината.
    Поздрав и усмивка за авторите.
  • Даша!
    Правиш много оригинален коментар, който се отнася за лирическата героиня.
    Поздрав!
  • Честита Коледа, Ласка!
    Твоят коментар разкрива вече част от авторовата позиция. Страхотно коментираш!
    Поздрав!
  • Е, да, ама без да го прочетеш, няма как да знаеш дали го разбираш, май. Това за читателя и автора вече го четох в едно есе и го знам. А бъди спокойна, разбирам добре текста.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...