25 dic 2006, 8:05

Аз съм вятърна стихия

  Poesía
872 0 12

 

 

Mojsei & Kalipso

 

Аз съм вятърна стихия,

носеща в сърцата страх –

яростта дори не крия:

Слънцето забулвам в прах.

 

А когато стана ураган

водни струи в дъжд изливам:

хората превръщам в сган,

от мощта си се опивам.

 

Като вятъра коварен,

нося над света магия

и, от бреме разтоварен,

от Луната свежест пия.

 

Аз умея да танцувам

с разпуснати коси,

а когато залудувам,

стават по света беди.

 

Често лекичко въздъхвам,

в умората си, укротена

и над пясъци подухвам –

в този миг съм преродена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук Анета, се проследява процеса на възпроизовдство на умората - страшен процес.
    Поздрави!
  • Щом се стигне до прероденост
    има смисъл всеки миг изживян.
    Усеща се истинност и ценност,
    реално случване, не само блян.

    Достигната е за пореден път същината.
    Поздрав и усмивка за авторите.
  • Даша!
    Правиш много оригинален коментар, който се отнася за лирическата героиня.
    Поздрав!
  • Честита Коледа, Ласка!
    Твоят коментар разкрива вече част от авторовата позиция. Страхотно коментираш!
    Поздрав!
  • Е, да, ама без да го прочетеш, няма как да знаеш дали го разбираш, май. Това за читателя и автора вече го четох в едно есе и го знам. А бъди спокойна, разбирам добре текста.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...