11.08.2006 г., 21:27

Аз те чакам още, мили...

1.3K 0 13

 

***       

                               "Жди меня, и я вернусь..."

                                               К. Симонов

 

Аз те чакам още, мили,

да се върнеш у дома.

Откога не съм броила

колко свещи досега

свещникът ми изгорил е,

колко капчици роса

прагът ми до днес попил е.

Но не идва сутринта.

Виж - прозорчето ми свети,

тъмнина не влиза тук.

Щях ли тъй да пазя светло,

ако криех вътре друг?

Устни - сключени в молитва.

Длани - лозови листа.

Клепки - загорчало вино.

Сълзи - лепкава смола.

За децата неродени

моля се да ми простят -

надали ще имат време

някога да се родят.

Но те чакам още, мили -

уморена от тъга,

променена, друга, сива,

но спасила любовта.

Ти недей да ме забравяш,

ако бродиш по света.

Ще се върнеш ли? Не зная,

но те чакам все така...

 

         23.04.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!!!
  • Аз и на 40г. да стана надали ще напиша такъв стих, а ти си само на 18 и вече толкова талантлива. Завиждам ти благородно
  • Отдавна не бях чела нещо толкова хубаво... Аз не знам дали бих чакала толкова дълго... Явно човекът си заслужава. Завиждам му!
    Това е най-прекрасното стихче за тази седмица. Факт!!!
  • Чудесен стих,Василена!!! 6
  • много интересно изрисувано "очакване", бравос

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...