11 ago 2006, 21:27

Аз те чакам още, мили...

  Poesía
1.4K 0 13

 

***       

                               "Жди меня, и я вернусь..."

                                               К. Симонов

 

Аз те чакам още, мили,

да се върнеш у дома.

Откога не съм броила

колко свещи досега

свещникът ми изгорил е,

колко капчици роса

прагът ми до днес попил е.

Но не идва сутринта.

Виж - прозорчето ми свети,

тъмнина не влиза тук.

Щях ли тъй да пазя светло,

ако криех вътре друг?

Устни - сключени в молитва.

Длани - лозови листа.

Клепки - загорчало вино.

Сълзи - лепкава смола.

За децата неродени

моля се да ми простят -

надали ще имат време

някога да се родят.

Но те чакам още, мили -

уморена от тъга,

променена, друга, сива,

но спасила любовта.

Ти недей да ме забравяш,

ако бродиш по света.

Ще се върнеш ли? Не зная,

но те чакам все така...

 

         23.04.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!!!
  • Аз и на 40г. да стана надали ще напиша такъв стих, а ти си само на 18 и вече толкова талантлива. Завиждам ти благородно
  • Отдавна не бях чела нещо толкова хубаво... Аз не знам дали бих чакала толкова дълго... Явно човекът си заслужава. Завиждам му!
    Това е най-прекрасното стихче за тази седмица. Факт!!!
  • Чудесен стих,Василена!!! 6
  • много интересно изрисувано "очакване", бравос

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...