Аз - безкрайното море...
Ти - изгряващото слънце...
Част от дръзкия пейзаж
на първоюлска утрин...

Шансът да се съберем -
малък като зрънце,
мамещ е като мираж,
като желано чудо...

Пред хората - един до друг,
а, всъщност, тъй далечни...

Копнея твоята прегръдка
и изгрева жадувам вечно...

... когато озаряваш мойта плът
и топлиш ме цял ден...
... а после си отиваш...
Посгряваш друго нечие сърце
и пак при мен пристигаш...

И гледаш ме тъй, отвисоко,
как буйствам и притихвам,
стремяща се да те докосна,
с вълнѝте да те стигна...

... И все пак... ако някой ден
настане този миг лелеян
и ти се приближиш към мен,
и двама във едно се слеем...

... какво ли ще ни сполети?
И с нас какво ще стане?...
... Дали с жарта си ще ме пресушѝш
или от влагата ми ще угаснеш...

Илѝ пък ще се преродим
във нещо по-прекрасно?!