elenasim1 (Елeна)
178 6571
1.02.2011 г., 16:05 ч.

Аз, твойта вечна грешка... 

  Поезия
562 0 3



Когато губиш света под краката,

не вярвах, че можеш да си толкова жесток

и да търсиш в мен вината,

не съм аз лек за твоя порок.


Безсмислено е мен да убеждаваш,

всеки от нас греши,

душата си на дявола да даваш,

проблемът едва ли ще се реши.


Надникни в дълбините на сърцето,

търси ме там, аз, твойта вечна грешка...

ще дойде времето, в което,

жадуващ ще ме молиш за прошка последна, човешка.


Но аз ще съм някъде далече,

там, където светът ще е мой

и обичта ми камък ще е вече,

а сълзите ми дъжд порой.

 

 

 

 

 

 

 

© Елeна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??