Аз, твойта вечна грешка...

elenasim1 (Елeна)
178 6571

1 февр. 2011 г., 16:05

Поэзия

563 0 3

Когато губиш света под краката,

не вярвах, че можеш да си толкова жесток

и да търсиш в мен вината,

не съм аз лек за твоя порок.

Безсмислено е мен да убеждаваш,

всеки от нас греши,

душата си на дявола да даваш,

проблемът едва ли ще се реши.

Надникни в дълбините на сърцето,

търси ме там, аз, твойта вечна грешка...

ще дойде времето, в което,

жадуващ ще ме молиш за прошка последна, човешка.

Но аз ще съм някъде далече,

там, където светът ще е мой

и обичта ми камък ще е вече,

а сълзите ми дъжд порой.