Aз търсех те - отчаяно опитвах пак
чрез твоето намиране да се родя отново,
аз молих се и тропвах гневно с крак,
че времето у мен е все дъждовно.
Жадувах те - да знаеш само как
умирах ден след ден, за да те имам.
Сънувах те - на сън прошепвах пак
"спаси душата ми от този ад".
Желах те - да, и после те намерих,
дори не помня вече как.
Върхове от мъка изкатерих,
но струвало си е целта!!!
© Севдалина Янкулова Всички права запазени
Дано си е струвало!
Поздрав!