Aз търсех те - отчаяно опитвах пак
чрез твоето намиране да се родя отново,
аз молих се и тропвах гневно с крак,
че времето у мен е все дъждовно.
Жадувах те - да знаеш само как
умирах ден след ден, за да те имам.
Сънувах те - на сън прошепвах пак
"спаси душата ми от този ад".
Желах те - да, и после те намерих,
дори не помня вече как.
Върхове от мъка изкатерих,
но струвало си е целта!!!
© Севдалина Янкулова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
