9.11.2019 г., 23:38

Аз в азбуката

1.3K 1 1

АЗ В АЗБУКАТА

 

Аз! Коя съм Аз? Какво? Дърво без корени...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита.
Его неизживяно, неоткрито.
Живот на приливи и отливи.
Зора от бурна мрачна нощ изплувала.
Искра хиляди километри пропътувала.
Йохан в сърцето си носила.
Калоян ми задава исторически въпроси.
Любовта е в моята гореща същност.
Мъжът е дилема без външност.
Надеждата в името си нося – заглавие на моето Аз.
Обичта в топъл напоителен дъжд ме превръща.
Покрив съм и огнище за моите деца.
Роза от сланата осланена, но още ухаеща.
Самота, която в прозрачност ме обгръща.
Творец призван, но на никого неизвестен.
Усмивка на слънчево утро предвестник.
Филм от старите изтъркани ленти.
Хладна тръпка за подлост и лицемерие.
Целувка за хора идващи с доверие.
Чувства вихрели се огнено в живота ми.
Шега за непознаващи хомота ми.
Щастие дарено ей така, защото съм човек.
Ъгъл с крайъгълен камък в душата.
Ь ще го презкоча. Не си заслужава. Демек...
Южнякът е попътния вятър на съдбата.
Ямата двуметрова е едничката ми отплата.

 

Аз ли съм, или не съм – не зная.
Това е на живота ми началото и края.

09 11 2015
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам твоя стил на писане, Наде, чета те редовно във фб, неповторима, тя и азбуката ни е като живота, започва с "аз" и завършва с "ямата", най-напред учим нея, а после него, и когато сме го научили, се оказваме на буква "я"!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...