NadeBo

279 резултата
  • Накриво

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    Стъпи накриво – и падна,
    но повлече под себе си и мен.
    Потънала в блатото, кална,
    разбрах, че бил си кретен.
    Ти се изправи непокътнат, ...
     
  • Майки - откъс 5 от романа

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Проза
    Камен израсна така, както се казва „расъл на бунище“, подритван и подхвърлян. Ако не беше баба Ленка, отдавна да са го оставили в Дом за деца и юноши, но тя все се молеше и го защитаваше. Само той ѝ беше останал от Стоян, от когото нямаше нито вест, нито кост. Никой нищо не знаеше. Името му липсваше ...   30 
  • На задушница

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Душата бавно в огън гори,
    а сълзите са святи свещици.
    Както се восъкът тихо топи,
    така се топят, изгарят зеници...
    Наведен е всеки до близък, ...
      19 
  • Сянката на спомена

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Споменът... сянка... времето пропътувала
    в облачност скрита, светлинно уловена,
    плакала пролет, черни вини изкупувала,
    прошка поискала, прошка дала смирена.
    От плевели изчистена, при мен се завръща - ...
      12 
  • Заровили поглед

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Със скрити от мъглата сива очи
    се взирам през сълзи в битието.
    Реални ли сме, или реално мълчим,
    отдавна изпратени в небитието.
    Заровили поглед в шепа стотинки, ...
      23 
  • Към себе си

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    КЪМ СЕБЕ СИ
    Вървиш, летиш, или пълзиш,
    все към себе си пътуваш.
    Дори живота си на друг да посветиш,
    чрез себе си в него съществуваш. ...
      14 
  • Майки - откъс 4 от романа

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Проза
    Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази ...   39 
  • Морал

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Не зная кой преди векове го е създал,
    собствените грехове с него да прикрие.
    Бог, когато човека за земята е създал,
    инстинкта му е вложил, за да оцелее.
    Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...
      28 
  • Липсваше ни

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Преминахме през два
    по своему различни животи -
    едно от друго разделени сърца,
    души останали завинаги сиротни.
    Не са ти липсвали целувките ...
      26 
  • Не се променям

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Не се променям
    Промяна ли...?
    Не се променям
    нито от ритник,
    нито от погалване. ...
      12 
  • Кажи ми душа

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    КАЖИ МИ, ДУША
    Държа душата си в длани,
    а тя ми се усмихва умълчана.
    Питам се,
    дали аз в шепи я държа, ...
      27 
  • Не знаехме

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Изчезнах завинаги, любими,
    като ранена кошута от стадото.
    Изминаха много, трудни години,
    но все не зарастваше раната...
    Изчезнах завинаги, моя обител, ...
      25 
  • Майки - откъс 3 от романа

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Проза
    Лятото отмина. Ирина облече черната престилка, сложи баретата и тръгна към гимназията с онова нетърпение, което бе трупала през цялата ваканция. Видяха се и в душите им разцъфна пролет. Колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив и само този, който рядко среща щастието, може да го оцени исти ...   41 
  • Бабо, ти някога

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Бабо, ти плела ли си някога венче от цветя?
    Плела съм, чеденце, плела и вятъра в тях
    съм оплитала. От слънчеви лъчи, трева,
    планински цветя, дъга, вода даже изтъках
    платно. Приших му дребни маргарити. ...
      18 
  • Знаете ли как

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    О, знаете ли, как душата се пие
    глътка, по глътка от чашата свята...
    от болка безконечна как глухо вие...
    и пак пълна остава... но уплашена...?
    Знаете ли, как се къса от душата ...
      35 
  • Пламък от искри

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    До тебе е така красиво...
    дори когато мълчиш,
    дори небето да е сиво
    и лее капките сълзи.
    Очите ти говорят... ...
      27 
  • Дяволът и границите

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Дяволът не тъпче падналите, робите.
    Те сами в кал, и воня са се натъркаляли.
    Той се стреми към онези – волните,
    запътили се към върховете издялани.
    Примки хвърля. И някой грешен се улавя. ...
      18 
  • Сила в безсилието

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Силата на духа си аз познавам,
    но и безсилието си зная - уви.
    Със силата си полетявам.
    Безсилието сърцето ми руши.
    С вяра парченцата събирам ...
      19 
  • Коя

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Да бъда себе си...!
    А, коя съм аз...?
    В огледалото ли гледаща ме...?
    В сърцето ли,
    вечно изтръпващо от преживяване...? ...
      20 
  • Добро утро

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Щастие е... да има кой, да ти каже „Добро утро!“,
    с очи, в които грее, поникнала от здрача, зората,
    да разцъфтява любовно без намек от лустро
    и обгръща с обич безкрайна, палеща душата.
    Щастие е... двама да поемете на утрото дъха, ...
      14 
  • Нарисувай

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Нарисувай ми
    с букви и думи
    образа на Любовта!
    Нарисувай
    Мама - ...
      39 
  • Животът е сцена

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Животът не е филм, нито приказка,
    винаги с красив, величествен край.
    Животът е сцена ежечасна, истинска,
    в която с нас се развихрят Ад, и Рай.
    В центъра на вихъра разбираме, ...
      24 
  • Майки /откъс 2 от романа/

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Проза
    Хубави, но малко бяха дните до края на учебната година. Ирина и Камен трудно заспиваха. Мислите винаги се връщаха към преживяното през деня. Преповтаряха се думи, изречения, картини, сълзи и усмивки. Бяха много щастливи. За пръв път имаше на кого да се доверят и той да ги разбере. Докога ли ще трае ...   38 
  • Неотклонно

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Бих ли могла да разбера чувствата на младите?
    Старая се да не правя безпочвени сравнения.
    Известно е, че са различни мечтите, наградите
    по пътя житейски на различните поколения.
    Светът се променя бързо, трудно го следваме ...
      27 
  • "Медалите са децата ни"

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    /Дочуто от ТВ пространството/
    Извървяваме трудния път до Голгота,
    нарамили тежкия кръст на живота.
    Нагоре, все по-нагоре... духовна сила,
    безграничната воля в сърцето стаила. ...
      21 
  • Заключени

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Душата –
    Бог е заключил
    всичките и тайни
    в телесната обвивка.
    Ключът прибрал ...
      18 
  • Тази вечер залезът

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    /по идея от снимката на Елена Петрова/
    Тази вечер залезът е въображаема магия.
    Танц фееричен танцуват светлинни лъчи
    с облаци бели и черни в мимолетна стихия.
    Възбудено, сърцето ми в гърдите тупти! ...
      21 
  • Пружината

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Колко дълго я натягах тази пружина,
    сякаш съм безсмъртна или поне вечна.
    Младост за старост и смърт няма грижа.
    Буря е тя духовна, сърдечна, човечна.
    Понякога усещах, че нещо поскърцва, ...
      21 
  • С теб бях

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Поисках да те извая от глина,
    нали все пак е от Бога земя,
    по образ в сърцето застинал
    като вечна любовна следа.
    Последна целувка запечатана, ...
      32 
  • Към началото

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Вечерта плисна смълчани лъчи,
    попили тайните на уморения ден.
    Заключи ги в тръпнещи тишини,
    към душите и сърцата устремени.
    Лунният прах сребро сипе в съня. ...
      20 
  • Няма къде

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Няма къде да отида... Тревожно е.
    Няма от къде да се върна... Сложно е.
    Чувствата са объркани и овързани.
    Всички крачки и думи са прибързани.
    Белег от стъпки, ехо от вик, пепел ...
      30 
  • Майки - откъс от роман

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Проза
    /откъс от роман/
    Белла взе ножа от герана, постави го на масата и с бързи крачки се отправи към къщата.
    С влизането се похлупи на леглото и заплака. За кой ли път плачеше? Целият ѝ живот бе преминал в труд и сълзи. Останала бе без майка още на два месеца. Как би могъл баща ѝ да я отгледа? Чакат го н ...
      52 
  • Просяци

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Ще потърсиш ли в очите му познат,
    или купчина овехтели дрехи –
    призракът на любимия ти град,
    поискал мъничко от нас утеха?
    Ще потърсиш ли под старото палто ...
      28 
  • Птицата в моите стихове

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Като мълния през стиха си изтичам,
    за да запаля пожар в заспали сърца.
    Скицирам картини, които обичам.
    В тях светло посявам мечта, след мечта.
    Всеки щрих е от несбъднато минало, ...
      17 
  • Кой ще я чуе

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Люлях ви с прекършени крила.
    Приспивах ви с песен от сълзи.
    Усмивка плъзваше по моите уста,
    щом отварехте от сън сладък очи.
    Никой от вас за миг не разбра, ...
      19 
  • В единство

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Господи, Ти, Който моите мисли четеш,
    познаваш бурята вихреща се в душата ми.
    Аз съм в Теб... Ти си в мен... в копнеж
    да се запази в Твое Име целотата ми.
    Ако се отдалечавам от Теб, приближи ме! ...
      25 
  • Извън цирка

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Кому е нужно да знае, че страдам?
    Аз изплаках сълзите пред вятъра.
    Той ми върна сухи очи за награда.
    Приключи трагедията стара в театъра.
    Клоунът се завръща в своите дрипи, ...
      23 
  • Какво ли поисках

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Поисках от кал Адам да си направя.
    И го направих величествен красив...
    Но нещо липсваше. Помолих се накрая
    на Бога, да добави образ по-щастлив.
    Той чу ме и добъви сърце, душа и вяра. ...
      28 
  • Забравения дом на мечтите ни

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Влизам в забравения дом на мечтите ни.
    Вратите се открехват, от теб отключени.
    Нахлуват есенни листа със сълзите ми,
    от години стояли по пода похлупени.
    Прозорецът скърца жално, от вятъра гонен, ...
      12 
  • Сънят ми бяга

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    С хапче бяло и без хапче,
    сънят все бяга, като отвързан кон.
    Хвана ли юздите му, крача
    неяхнала го по стръмния склон.
    Той ме тегли в тъмници, ...
      24 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.