NadeBo

350 резултата
  • Същност

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Била ли си, или не си била?
    Съществуваш ли, или те няма?
    Прекъсната, сърдечната следа
    ще сложи край на малка драма...
    Вино се разлива по гръдтта ти - ...
     
  • Цветето Надежда

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Събуждам се в утрин ранна.
    В сърцето ми болка гори -
    една дълбока пареща рана,
    която хвърля горещи искри.
    Излизам за чист въздух навън. ...
      16 
  • В един юмрук

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    В ЕДИН ЮМРУК
    /по идея провокирана от филмите „Откраднат живот“ и „Пътят на честта“/
    За живота тайни няма.
    Всичко е закодирано точно.
    Погребваш нещо в най-дълбоката яма. ...
     
  • Животе

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Животе,
    ти издърпа постелята под мен,
    отхвърли настрани завивката.
    Замахът бе така ожесточен -
    детето... в калта запрати... с усмивката. ...
     
  • Усещане

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Ограничен е слухът ми,
    но душата чува.
    Намалено е зрението ми,
    но душата вижда.
    Издъхващ е усета ми, ...
      16 
  • Река от сълзи

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Деца, защо сълзите ви
    мият тротоара пред блока?
    Плачат сърцата ви.
    Мъката е безкрайно дълбока.
    Това ли, че горе се бият ...
      11 
  • Белязано време

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Вятърът те отнесе - лист внезапно отронен...
    Нечакано беше - думи неизказани... помен...
    Ужасът отровата впи - дори сънищата отрови...
    Белязани са моите дни - от горящите окови...
    Тишината вие - буря в гърлото затворена... ...
     
  • Каква е мерната единица

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Как и защо измерваме любовта?
    Каква е мярката и мерната единица?
    На килограм ли се измерва душа?
    На метър ли сърдечната искрица?
    На куб, или на квадрат, ...
      16 
  • Но душата более

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Отдавна утробата ми напуснахте,
    завинаги се приютихте в душата ми,
    сърцата си в сърцето ми закътахте,
    свързани неотлъчно със съдбата ми.
    По слънчеви и лунни пътеки скитах, ...
      11 
  • Маскарад

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Боже, какво гордо лицемерие...!
    Всичко е облечено театрално,
    но нагло изисква от нас доверие,
    че ни представя нещата реално.
    Редят се политици на парад, ...
      39 
  • Боси

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    Само в стиховете ли останаха
    босите нозе,
    оставили следи по пясъка?
    Босите ръце,
    които с нежност галеха ...
      28 
  • Трептение

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    С трептение хаосът се реди. –
    Хаотично, или плавно течащо.
    Мрак и небесни облачни сълзи,
    слънце – на хоризонта блестящо.
    Аз трептя от всяко докосване – ...
      33 
  • Ръка за прошка

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    РЪКА ЗА ПРОШКА
    Отдавна не следя ударите при аритмия.
    Все някога някой от тях ще е последния.
    Дълго време душата се бори за амнистия
    на сърцето заключено в карцера – ледния. ...
      19 
  • Завинаги

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Когато в душата ми се захласва мрака
    и пие капките на сетните ми чувства,
    албума в сърцето си отварям, чакам
    да поникне цвете - твоето присъствие.
    Светлина извира от образа ти скъп ...
      19 
  • От следите на времето

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Лятото узря и вече презря.
    Слънцето и вятърът го прегориха.
    Денят тъй бързо намаля.
    Стъпките по пясъка го измориха.
    Отдавна мина Преображден. ...
      25 
  • Ще съм с теб

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    ЩЕ СЪМ С ТЕБ
    Ще съм с теб... аз знам,
    дори земята да ме погълне!
    Ще изгарям от плам,
    щом с ръцете си ме обгърнеш! ...
      38 
  • За доверието

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Не искам да ровя в чужди души,
    както дълго са ровели в моята,
    добавяли, триели, но тя мълчи,
    приела на живота условията.
    Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...
      30 
  • Синьото

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Синьо – цвят на бездъние и безкрайност,
    нежен като трепета на синя пеперуда,
    тинтява, цъфнала в храстите потайни,
    очите на дете – пламъци радост, почуда.
    Синьото - очертало с тънка линия сенките, ...
      23 
  • С нищо не заменяй

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    С НИЩО НЕ ЗАМЕНЯЙ
    Свят, ти не веднъж си полудявал...
    На приливи и отливи се стремиш
    старите си клетки да обновяваш,
    пременен, все напред да вървиш. ...
      24 
  • Като това

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Като това малко кученце бях -
    весела, невинна, красива.
    Поставиха ми безумна цена.
    Сресана – ето ме примамлива.
    Никой не попита, какво аз ...
      24 
  • Не спирай

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    НЕ СПИРАЙ
    Не търсете щастието в покоя!
    То - там е, някъде по стръмното.
    Може би те чака след завоя,
    с бяло от любов обгърнато. ...
      18 
  • В твоите очи

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    В ТВОИТЕ ОЧИ
    Никой сам лицето си не може да види.
    Оглеждаме се в насрещното огледало.
    Но в него не виждам своето сърце.
    То пък душата ми не вижда нежно бяла. ...
      24 
  • Всяка горяла

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    ВСЯКА ГОРЯЛА
    Всяка горяла в душата ти болка,
    оставя късче празнина и мрак.
    Искаш да я запълниш... о, колко...
    Стаена остава там, в онзи злак. ...
      21 
  • Суета

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Звън на камбана... Нечия топла ръка
    е дръпнала с причина въжето,
    но ние забързани напред, така
    и не разбираме зова, посланието.
    Може да е празник или раждане, ...
      35 
  • С всички негови тайни

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    С ВСИЧКИ НЕГОВИ ТАЙНИ
    Търся стъпките на живота отминал,
    вече скрити на забравата от прахта,
    стържа ръждата, с пръсти милвам
    всяка поникнала като цвете следа. ...
     
  • Докато птиците

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Сама съм... сама до безумие...
    в този свят... мравуняк тичащ!
    В мен е кърваво пълнолуние...
    измъчва ме... до миг обричащ!
    Жадувам с цялата си същност ...
      33 
  • Песъчинка

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Песъчинка съм сред хилядите песъчинки.
    От камък животът... ме смля. В мен остави
    сърце - една жадуваща любов прашинка,
    раздаваща любов, по негови представи.
    В песъчинката споено, на мига е готово ...
      37 
  • Сетивно

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Очи...за да те съзерцавам, живот, с жадна възхита.
    Устни... за да се наслаждавам на плодородието ти.
    Нюх...за да вдишвам ароматите с глътките изпити.
    Усет... за да усещам бодилите остри на розите ти.
    Слух... за да чувам природата, птиците, хората... ...
      35 
  • Наздравица

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Бяла, мълчалива, студена, с очи луната
    безпристрастно следи моите движения,
    а аз, до безразличие притиснала душата,
    изсипвам всички страсти и вълнения
    в чашата искряща от сребро и минало. ...
      33 
  • Думи неизказани

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Не искам да мълча!
    Толкова дълго мълчах,
    че оглушах.
    До болка в тъмнината се взирах,
    че ослепях. ...
      48 
  • Земно естество

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Върху ДНК-то се наслояват образи многопластови,
    отнемат, прибавят, в мрежата си тънка оплитат
    най-нежната тъкан, стремяща се към израстване
    и току виж – непознати видове от гнездото излитат...
    07 08 2019 ...
      35 
  • Не проклиняй

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    НЕ ПРОКЛИНЯЙ
    Не кълни!
    Не проклиняй
    Корени, Род и Родина,
    когато се отдалечаваш, ...
      28 
  • Светлина

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    СВЕТЛИНА
    Бе точен мигът... миг обреченост. -
    Две влюбени до лудост бяла сърца,
    очи - лъчи, на две разцепили Вечност -
    на Вчера и Утре, с Днес - Любовта. ...
      36 
  • Безкрайна

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Ще те видя ли някога? Едва ли.
    Безмилостно времето пропиляхме.
    Но и то, вижда се, не ни пожали.
    Отне ни всичко хубаво, което бяхме.
    Остана ни надеждата, че душата, ...
      48 
  • Със светлото

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    СЪС СВЕТЛОТО
    Тишината се крие в тъмното на мислите.
    Понякога там се прикрива и светлината.
    Пият мляко от гръд майчина – истината.
    Плевелите изчистват, нахлули в душата. ...
      42 
  • На любов по-богата

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    Времето – равномерно повтарящ се вик
    в разранената, кървяща гръд на вечността,
    с пръстите си ноктести изрисувала лик
    на вселенския път върху мраморна скала.
    Часовникът е негово отроче – къси отсечки ...
      22 
  • Отчаянието

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Потънах в тъгата - яма бездънна -
    прилеп, залепен на гола стена.
    Тъмнината жадна ме погълна.
    А, просто бях една отчаяна жена.
    Причини много... в букет събрани - ...
      41 
  • Просто човек

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Мъглите мързеливо по склона пълзят.
    Събличат до голо красивата гледка.
    Извира от всяка гънка, забързан денят.
    Пътят плете безумно виеща се плетка.
    Устремен нагоре, погледът е към върха. ...
      25 
  • Жената е майка

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия
    Гъмжи виртуалното пространство от снимки на момичета -
    полуголи, с погледи сластни, опънали дълги, гладки бедра,
    на показ извадили обемисти гърди, да се набиват в очите ти.
    Какво толкова... обикновена фотография... нали е красота!?
    Одухотворяват... Завладяват... Съблазняват... Продават... ...
      59 
  • Дъгата говори

    NadeBo (Надежда Борисова) NadeBo
    Поезия » Друга
    В ума си думите притискам, за да не говорят.
    Заключвам болката в сърцето си кървящо.
    Ръката ми над листа с перото дълго спори.
    Оставя го в безмълвие, от пламъци трептящо.
    Взривявам се... Безброй налудничави състояния ...
      51 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.