7.04.2009 г., 21:26

Аз виждам

1K 0 0

Аз виждам

Кой съм аз? Защо съм тук роден?
Каква е мисията моя на света?
Въпроси и мисли пораждат се в мен -
към себе си аз връщам се и търся!

Аз пиша днес с очи, гледащи в безкрая,
преди мен писали са други и зная,
утре ще пише друг, но до края
не стигам - животът е една омая!

Къси са на земята нашите дни,
за да открием нещо в бъдещето скрито -
в миналото ти по-добре търси,
защото всичко е досега открито!

В живота сме само едно повторение,
едно повторение в стремеж за възход -
ние, човеци достойни за съжаление,
тръгнали да търсим в живота си брод!

В стремежи, мечти, надежди, борби,
с илюзии за по-добри бъднини,
създаде лъжи, политики и войни -
колко много глупости човекът роди!

Родихме се голи и чисти! Като дете,
подхвърляно в локва от смрад,
посрещна ни животът с грехове,
обещаващи само смърт и глад!

Но с крачка по-навътре към сърцето,
дъхът ми спира, усещам топлина
и вглеждам се и виждам детето -
смеейки се под кръг от светлина!

Отърсили се от грехове и мисли черни,
без стремежа за богатство в света -
аз виждам ви сред другари верни,
как преживявате щастливо деня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитьр Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....