Изморих се да съм там и да те чакам

при мен да дойдеш, щом те нарани

и когато позабравиш - ти - глупакът -

връщаш се при нея без спомените за преди.

Не нея не ѝ пречи, че я искаш,

даже сподели ми, че се наслаждава,

когато за пореден път - подтиснат -

си тръгнеш... тя се забавлява.

Изморих се грешките да ти поправям,

не искам вече да те нося на ръце -

от утре сам си. Аз забравям!!!

Припомних си, че имам сърце.

За него ти не се досещаш,

как твоите болки преживява,

при мен опора и подкрепа срещаш,

но аз започнах да се изморявам...