24.10.2014 г., 22:53

Азбуката на живота

576 0 4

Целият живот ни се побира

във буквите от А до Я.

Цялата ни азбука събира

и нашта божия мая.

 

Буквичката А ни е начало

и следват другите по ред.

А от всяка буква е звучало

живот със дозичка късмет.

 

Всяка буква е поредна кота

на чувства, пътища, дела.

Те ни моделират пък живота

във градове и по села.

 

Борим се за буквите до края...

Изричаме ги тъй- по ред.

И си тръгваме на път за Рая

след буква Я на знак заклет.

 

Тъй в забързаното време

израстваме от А до Я.

Но в тази азбука си дреме

на Бог отровната змия.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЗДравей, Никола! Както всеки път си написал прекрасно стихотворение и те поздравявам, но искам да изясним един въпрос!
    Змията не е Божия. Змията - старият змей, който прави всички злини на човека е сатана. Всъщност това е най-големият враг на нашия Бог.
    Най-вероятно си допуснал грешка при писането, защото змията действително присъства от сътворението и продължава да съществува, макар, че отдавна е изгонена от Небето.Сега е на земята и цялото човечество всеки миг е в очакване Сатана да бъде прогонен от земята и да настъпи освобождението ни и т.н.
    Мисля,че няма да ми се обидещ.Може и аз да греща /ако греши Библията/ Прости ми, приятелю, но мисля,че истината е най-важна.
    От сърце ти желая всичко хубаво! Това, което пиша е само за
    тебе.Желая ти спокоен ден!
  • Благодаря Ви, Приятели, за коментара и оценката!
    Държа на Вашето мнение!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Да, тази "отровна" библейска змия - съучастница в изгонването ни от Едем. Подравление, Никола! Отличен замисъл и реализация на тази алафабетна история и 6 от мен!
  • Неизчерпаем на теми и мотиви!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...