22.01.2013 г., 21:49

Азс

1K 0 0

Азс

 

 

Погледни ме. Всичко е изписано на лицето ми,
не го прикривам с маската на Зоро.
В моя свят сме само почтени хаймани
и така ми харесва, и нямам кяр да го променям скоро.
Честен мошеник съм, даже прекалено откровен.
Ненужно-личното ми отношение е явен показател.
За жалост, дори от чуждите проблеми съм обременен,
а розовото огледало е единствения ми приятел.
Немил-недраг съм, но съм благ сън -
нежно гъделичкам лабилното ти подсъзнание.
От такт на такт, от оттатък до навън съм таласъм -
да се спотайвам под леглото ти е моето призвание.
Прощавай, че съм филм за филма и съпруг на Уилма.
Не си кривя душата и краката, за да те стигна по акъл.
Съзнанието ми е стабилно, а римата дебилна
и само на хартия, евентуално може да изглеждам зъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...