Б л я н
Рождена майка ми е равнината,
тя с ласки нежни в скути ме зове,
далеч от прегръдките на планината,
далеч от прибоя на черното море.
Около мен не вдигат чела върхове
и няма как да стигна чайките волни,
на сън със залез се къпя над брегове
и мечтите ми ухаят на бор смолен.
Ала вяра имам - значи имам сила,
кремъкът на балкана волята ми изсича,
кръвта вълна след вълна прелива
и сърцето ми цяла Родина обича.
("Блян" из "Росни капки")
тя с ласки нежни в скути ме зове,
далеч от прегръдките на планината,
далеч от прибоя на черното море.
Около мен не вдигат чела върхове
и няма как да стигна чайките волни,
на сън със залез се къпя над брегове
и мечтите ми ухаят на бор смолен.
Ала вяра имам - значи имам сила,
кремъкът на балкана волята ми изсича,
кръвта вълна след вълна прелива
и сърцето ми цяла Родина обича.
("Блян" из "Росни капки")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени
