natalina77 (Наталия Георгиева) natalina77 (Наталия Георгиева)
14
Dec 14, 2008, 5:05 AM

Б л я н

  Poetry » Civic
764 0 1
Рождена майка ми е равнината,
тя с ласки нежни в скути ме зове,
далеч от прегръдките на планината,
далеч от прибоя на черното море.


Около мен не вдигат чела върхове
и няма как да стигна чайките волни,
на сън със залез се къпя над брегове
и мечтите ми ухаят на бор смолен.


Ала вяра имам - значи имам сила,
кремъкът на балкана волята ми изсича,
кръвта вълна след вълна прелива
и сърцето ми цяла Родина обича.


("Блян" из "Росни капки")

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0