* * *
Жестока съм, но моля те, прости ми!
От ревност го напарвих и от самота.
Жестока съм, да се поправя помогни ми!
Подай ми, своята ръка!
Да страдам... знам, това си заслужавам
и прося пак за твоята любов.
Макар и унижена, аз не се предавам,
не бих приела, чи си толкова суров.
В твоите очи навярно аз съм грешна.
Постъпката ми непонятна е за теб.
Сега съзнавам, да, наистина съм смешна,
но късно е, сърцето ти обвих с лед.
Дори да плача аз и колкото да викам,
на колене дори да падам аз,
не бих могла отново да те имам,
не бих могла да върна онзи час.
Остана ми единствено накрая
от тебе само спомен да гори.
Прости ми или прати ме в безкрая,
там любовта ще ме изпепели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пуца Всички права запазени
