1.10.2007 г., 8:36

* * *

902 0 3


      Аз коя съм, кой си ти?
      Страх ли те е, ми кажи,
      нещо в теб дали крещи,
      изход търси ли навън,
      чувстваш ли се като в сън,
      в нещо вярваш ли, кога
      свойта истина разбра,
      за това, което си,
      или истината в тебе спи?!
      Съдник, не, не ще да бъда,
      ти издаваш своята присъда.
      "Който съди - не живее" -
      чувам някой да се смее.
      Смешно, може би, не знам,
      ти си тук,
      а аз съм там.
      Кой си ти, коя съм аз,
      тайната остава си за нас!


     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гъдева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...