Oct 1, 2007, 8:36 AM

* * *

  Poetry
899 0 3


      Аз коя съм, кой си ти?
      Страх ли те е, ми кажи,
      нещо в теб дали крещи,
      изход търси ли навън,
      чувстваш ли се като в сън,
      в нещо вярваш ли, кога
      свойта истина разбра,
      за това, което си,
      или истината в тебе спи?!
      Съдник, не, не ще да бъда,
      ти издаваш своята присъда.
      "Който съди - не живее" -
      чувам някой да се смее.
      Смешно, може би, не знам,
      ти си тук,
      а аз съм там.
      Кой си ти, коя съм аз,
      тайната остава си за нас!


     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гъдева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...