Животът е белот на четири ръце.

Залагам на спортменския си дух,

докато Бог раздава в крачка картите.

С Успех наужким и гаранция пършива,

играта е игра-не е сериозна,

но ми доказва, че съм  жива.

Затуй болезнено се боря за победа.

Играя я отдавна тази игра.

Печалба е духовното ми кредо

и понатрупах доста вещина,

но получавам често празни карти.

Че не понасям загуби не крия.

 Като стрелите на номадско парти

забиват се и иде ми да вия.

Къде сте  козове и смели ходове?!

Понякога се чудя дни наред

как да играя следващия ход?

Открия ли го като Архимед

напускам банята и гола хуквам

понасла  факела на „Еврика!”

От щастие дори сълзи  ми рукват.

Ако играя много силен коз,

дали пък няма Бог да ме надцака,

защото всеки коз си има знака,

а „кьорав карти не играе”?

 Играя до безумие играта.

Изтичат дни, минава ход след ход.

Печалбата е всъщност суетата.

Печалбата е висшата илюзия,

изтичаща на времето от шлюза.