Баба и внучка
Ти със къса поличка,
аз с бастун в ръчичка,
във неравна крачка
вървим баба и внучка.
Мен ме крепи споменът,
теб те зове полетът,
мен бастунът подпира,
а в теб танцът напира.
Пролетта в теб грее,
залезът към мен вее,
лазурът в теб сияе,
денят за мен нехае...
И пак вървим двете,
ръка вплели в ръчичка,
ти с палава крачка,
аз с радост в душичка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлен Всички права запазени
стихче!
