Ти със къса поличка,
аз с бастун в ръчичка,
във неравна крачка
вървим баба и внучка.
Мен ме крепи споменът,
теб те зове полетът,
мен бастунът подпира,
а в теб танцът напира.
Пролетта в теб грее,
залезът към мен вее,
лазурът в теб сияе,
денят за мен нехае...
И пак вървим двете,
ръка вплели в ръчичка,
ти с палава крачка,
аз с радост в душичка.
© Мадлен All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
стихче!