Баба Нуша ..... на крушата
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Баба Нуша…..на крушата
Искам аз история да ви разкажа
кратък филм във стих да ви покажа,
как мойта мила баба Нуша
от зор качи се тя на круша
тъй уплашена и запъхтяна
проскубана и в пот обляна.
Но трябва аз от начало да започна
да спазя традицията непорочна.
Била е баба млада и красива,
скромна, мила и тъй свенлива,
но кой ще скрие таз безценна
мома чевръста от селските ергени?
И ето по баира тежко се задавал
Петър Славков – на селото овчаря
намигнал весело и под мустак
гърди изпъчил, перчи се – юнак!
А мойта баба, красавицата Нуша
нали сърце играй за нашия овчар
усмихнала се тя от цяла си душа
и китка шарена получила във дар.
На сватбата им цяло село било
яло, веселило се, три дена пило,
и тогава нейн Петър обещал
много челяд – пълен арсенал.
От там проблемите започнали
за мойта баба тъй красива,
където с дядо ми се срещнели
пожар избухвал, лава ги заливала.
Годините минавали, а дядо Петър
не спирал баба ми да гони,
където свари - в дъжд и вятър
безмилостен любовник и “герой”.
И почнала да бяга баба Нуша
нямала спокойствие дори под душа,
където можел дядо Петър
запрятал баба на всеки метър.
Безброй деца подскачали на двора
безчет били животните в обора
и взело да тежи на баба Нуша
и всичко и дошло до гуша.
И мислила какво да предприеме
страстта на дядо да задреме
не виждала горката разрешение
за нагона дядов, мир, спасение!
Но Видов ден дошъл за баба
в една спокойна лятна нощ
в момент на мъжката наслада
дядо паднал във немощ.
За кръста той се мъчно хванал
“Олеле” от болка викнал
превит на две в леглото паднал
“Нуши на кравай съм станал”!
И така за доста дълго време
дядо Петровата страст
останала в торба да дреме
догде той станал беловлас.
В прекрасен летен ден край нивата
копала баба там под сливата
загледала се в далечината
и що да види тя горката –
задъхан, потен, във захлас
познала своя беловлас
дядо Петър със бастуна,
викал и крещял и псувал.
“Хайде Нуши идвай пак,
здрав съм като млад юнак,
изтървахме толкова моменти
идвай да ти правя “комплименти”!
И хукнала горката баба
чувствала се толкоз слаба
но знаела си тя добре
че дядо пак ще я …..
Побягнала през тез поля
но где да бяга мислила си тя,
че щом “юнака” я докопа
не ще дочака тя “Европа”!
И ето как мойта мила баба Нуша
от зор качила се на круша
тъй уплашена и запъхтяна
проскубана и в пот обляна.
Един съвет от мене знайте
от ”юнаците” не бягайте!
Любов правете не война,
и деца за вечни времена!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Ангелова Всички права запазени
