Баба Зима
Баба Зима сняг донесе
и навред го тя разнесе.
Вее, духа и го трупа,
всичко със снега затрупа.
Ежко на кълбо се свил,
със листа се е завил.
Ето там пък под елхата
Зайо тропа със краката.
В дупчицата мищка сива
със юрганче се завива
Лиса с дългата опашка
се покрива и юнашки
крие се от всички хора
в дупката на пора.
Той сумти пък и се мръщи,
не желае друг във къщи.
Баба Меца е в хралупа,
снегът вече я затрупа.
Там до пролетта ще спи,
тъй студа ще изтърпи.
Само Вълчо къща няма
и през зимата голяма
мръзне, зъзне и студува,
не престава да ловува.
Тъй сега е във гората,
а пък долу по селата
в къщите стоят децата.
В печките горят дървата,
да е топло и приятно
и да чакат време лятно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
