Баба Зима сняг донесе

       и навред го тя разнесе.

       Вее, духа и го трупа,

       всичко със снега затрупа.

       Ежко на кълбо се свил,

       със листа се е завил.

       Ето там пък под елхата

       Зайо тропа със краката.

       В дупчицата мищка сива

       със юрганче се завива

       Лиса с дългата опашка

       се покрива и юнашки

       крие се от всички хора

       в дупката на пора.

       Той сумти пък и се мръщи,

        не желае друг във къщи.

        Баба Меца е в хралупа,

        снегът вече я затрупа.

        Там до пролетта ще спи,

        тъй студа ще изтърпи.

        Само Вълчо къща няма

        и през зимата голяма

        мръзне, зъзне и студува,

        не престава да ловува.

        Тъй сега е във гората,

        а пък долу по селата

        в къщите стоят децата.

        В печките горят дървата,

        да е топло и приятно

        и да чакат време лятно.