Бацилус булгарикус
Бацилус булгарикус
(Посвещавам го на всички минали, настоящи
и бъдещи консуматори на кисело мляко)
В таз географска ширина
живеехме си малко диво -
заквасени от древността
със нещо истинско и живо.
Прострели щедрите си длани,
дарихме на света бацил.
Той не поиска да се храни
и сви уста, че кисел бил.
Тъй безконтролно се разраствал,
че трябва да се отстрани -
дали е тумор или краста,
но почвало да го сърби.
Затвориха го в нова мандра
с добре окръглени стени.
Скъсаха връзката му с Тангра -
без нея той не се плоди.
Нужно било да се лекува -
отсякоха езици зли,
че качеството му не струва
и вкисвал хорските глави.
Лъчетерапия ни предстоеше
със ала-бала, куп лъчи -
всичко българско целеше
в гена ни да съкруши.
Флората в телата наши
Бифидуса завладява.
Как колана да запаша
с перисталтика такава.
В пояса чифте пищови
как юнашки да забуча
и със китка на ухото
пак мустаци да засуча.
Здрава, хубава девойка,
да изпия със целувки -
не фатална плейбойка
консервирана с преструвки.
Ще цитирам моя дядо,
има приказка такава -
”От благата на Европа
мляко кисело не става”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
