Багажът по-лек е, когато двама го носят...

Куфарът не толкова тежи, когато на двама ръцете го държат...

Натрупай толкова спомени, дори излишни, че за багажа свой да забравиш ти...

Ако много, много и на мен ми дотежи, ще ти предложа на първата гара да го захвърлим, просто така, без много да му мислим...

И с ръце в джобове да закрачим... към онази дъга, ей там...

Ще минем под нея и ние ще станем цветни...

Ще танцуваме в дъжда,

в дъжда под цветната дъга...

Ще вземем от нея палитра и шарен свят ще си нарисуваме със тебе,

където куфари и багажи няма, и гари даже няма...

защото не ни е нужен влак

ние си вървим пеша... дори и под дъжда

с ръце в джобове.

А знаеш ли с какво ще са пълни нашите джобове?!

С усмивки и слънца, с аромат на детство!

Какво му трябва на човек повече за из път...?!

Дори коматче хляб е много...

Само онзи смисъл, онзи стимул,

за да носиш тъпия багаж до която гара ти решиш...

след това продължаваме пеша.