Балада в черно
В този кух и злобен свят
ти за мен си опиат –
ти си песен, ти си стих,
ти си съкровен триптих.
С яд посрещам всеки ден –
от хоругви покосен,
от търговци на души
и прокоби на жреци.
В облаците Господ спи –
ангелчета и светци
го повиват с фин сатен,
деликатно с дъх стаен.
На земята смут цари –
сатаната се глуми:
- „Кой, каквото си посей,
туй ще жъне и вършей!”
И вършеят бесове,
туй което сме посели –
култивирани овце
безвъзвратно затъпели.
Затова, душа си ти,
моята света троица.
Зная аз – не си светица,
но и ГМО не си.
Затова ти вярвам аз
и не искам да те давам
с клетви пред иконостас –
да те вричам и венчавам,
ни за дявола,
ни бога,
ни за Рай
и ни за Ад...
Вярвам само в туй,
що мога –
не в това,
което „ще ми въздадат”!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Точно така!
