10.10.2023 г., 11:42 ч.

Балада за отминаващите Жени 

  Поезия
5.0 / 4
258 3 5
БАЛАДА ЗА ОТМИНАВАЩИТЕ ЖЕНИ
... не знам защо жените все ме гледат със бялото на своите очи? –
изглежда, придирчив съм напоследък – старея, и по всичко ми личи,
минават покрай мен, не се и трогват, че видимо изглеждам тъй щастлив,
усещат ли, че ги рисувам с поглед? – и, че ги пиша в римички с курсив,
красиви, тъй замислени, тъй кротки, забързани – Бог знае накъде,
изтръпвам подир техните походки във мрака, вейнал дрипаво перде,
в съня ми цяла нощ се ветролеят прекрасните им роклици от лен,
ееех, колко искам някой ден на кея да слязат за един алай със мен! –
да тръгнем по тръстиковите дюни към стария, изгърбен вълнолом,
поне една от тях да ме целуне – със светлата илюзия за дом? –
тая̀ навярно глупава надежда? – едно самотно старче в мен мълчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Предложения
  • ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА. Сега съм есенна топола... Но мога (даже през деня) да бъда истинска. И гола. ...
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...
  • Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...

Още произведения »