Балада за съвършената красота
Във своето оскъдно облекло,
макар че всявга камъкът студен е,
пак топла е Венера от Милò.
Ликът ѝ от кого ли сътворен е?
Не знам... Мисли за дивното търпенье
на скулптора с длето и чук в ръка,
без миг покой работи - ноще, дене -
и търси съвършена красота.
Привел се е над тежкото гребло
и глухо всеки роб нещастен стене.
Родената от царско потекло
отива в Рим - градът зашеметен е
от блясъка на нейното вървене,
че къпе се във бяло мляко тя,
царе владее с нежно шумолене
и търси съвършена красота.
Минавайки през цветното стъкло,
лъчите радват пак свещено бдене.
Звучат мотетите на дьо Машо* -
балади за да пише, той роден е,
но трябваше и расо да надене.
И много песни пя за любовта,
смирен стоя пред Бога на колене
и търси съвършена красота.
О, принце, знай, че всеки заслепен е
и страда диво в плен на лудостта,
когато броди влюбен като мене
и търси съвършена красота.
--------------------------------------------------
*Гийом дьо Машо (Guillaume de Machaut) -- френски поет от XIV в., автор на над 200 балади.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
