LeChevalier (Тошко) 17 септември 2009 г., 22:03 ч.

Балада за съвършената красота 

1456 0 4

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • LeChevalier (Тошко) Майсторе, вторият сонет на Микеланджело, който си споделил, доста ми допадна. Никак нямам намерение да загърбя писането в тая форма! Просто сега други неща занимават духа ми.

    Юле, дьо Машо почти не съм го чел. Там трябва да знаеш не френски, а старофренски -- кой би могъл да чете Евтимий в оригинал днес? Важното е наследството, което продължава да живее във формата. Поне аз така го чувствам

    Доре -- забравянето май никога не е нещо положително
  • maistora (Красимир Тенев) Хубава балада! В последно време си се "профилирал" в тая форма.

    От ренесансовата ти балада
    духът ми се изпълва със наслада,
    но няма ли да драсниш някой ред
    във формата на "царския" сонет?

    Съвършената красота не е осезаема за всеки!
    Един велик склуптор(Микеладжело)не приписвал на себе си залугата за създаването й, твърдял, че тя била вече създадена от Всевишния, а той само я виждал и отстранявал излищния материал, за да могат и другите да я видят.
    Колко скромен бил геният!

    * * *

    Не съществува в склупрура представа,
    невъплатима в мрамор: и ръката
    така изрязва образи в скалата,
    когато на духа се подчинява.

    И ти жена божествена, лукава,
    подобно мрамор крие в тебсамата
    и щастие и скръб, но не успява
    изкуството да види в теб творбата.

    Ни любовта, ни твойта красота -
    ни като камък твърдото прозрение -
    виня за неуспеха - ни резеца твърд.

    ти криш в теб живота и смъртта!
    Вина аз виждам в низшия си гений -
    от тебе той извайва само смърт!

    Микеланджело Бунароти

    * * *

    Ако чукът ми груб, ломящ гранита,
    човешки образ бавно му придава -
    то Бог го води и го направлява
    и с неговата сила той полита.

    Че горе някой дивен до насита
    и нас, и себе си разхубавява,
    а всеки чук от чук се изковава,
    щом в него вечна светлина е скрита.

    В ковачницата устремен, замаха -
    изпълнен с мощ и очертал широка
    дъга над нея -в небесата литва.

    и неродени образите щяха
    да чакат, ала към оназ висока
    ковачница отправям аз молитва.

    Микеланджело Бунароти

    П.П.Нали няма да ме оставиш сам в популяризиранито на сонета?
  • petinka67 (Петя Кръстева) Чудесно изпята балада!!!
    Поздравления!
  • doreto66 (Дора Павлова) ей сега засъжалявах, че съм заличила всякакъв спомен от старата френска литература... може би причината е в изпита... знам ли... както и да е - минало.
    та, за красотата - мисля, намерил си я, човече - съвършената - и си я вплел в думите си.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.