Балада за съвършената красота
Във своето оскъдно облекло,
макар че всявга камъкът студен е,
пак топла е Венера от Милò.
Ликът ѝ от кого ли сътворен е?
Не знам... Мисли за дивното търпенье
на скулптора с длето и чук в ръка,
без миг покой работи - ноще, дене -
и търси съвършена красота.
Привел се е над тежкото гребло
и глухо всеки роб нещастен стене.
Родената от царско потекло
отива в Рим - градът зашеметен е
от блясъка на нейното вървене,
че къпе се във бяло мляко тя,
царе владее с нежно шумолене
и търси съвършена красота.
Минавайки през цветното стъкло,
лъчите радват пак свещено бдене.
Звучат мотетите на дьо Машо* -
балади за да пише, той роден е,
но трябваше и расо да надене.
И много песни пя за любовта,
смирен стоя пред Бога на колене
и търси съвършена красота.
О, принце, знай, че всеки заслепен е
и страда диво в плен на лудостта,
когато броди влюбен като мене
и търси съвършена красота.
--------------------------------------------------
*Гийом дьо Машо (Guillaume de Machaut) -- френски поет от XIV в., автор на над 200 балади.
© Тошко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубава балада! В последно време си се "профилирал" в тая форма.
От ренесансовата ти балада
духът ми се изпълва със наслада,
но няма ли да драсниш някой ред
във формата на "царския" сонет?
Съвършената красота не е осезаема за всеки!
Един велик склуптор(Микеладжело)не приписвал на себе си залугата за създаването й, твърдял, че тя била вече създадена от Всевишния, а той само я виждал и отстранявал излищния материал, за да могат и другите да я видят.
Колко скромен бил геният!
* * *
Не съществува в склупрура представа,
невъплатима в мрамор: и ръката
така изрязва образи в скалата,
когато на духа се подчинява.
И ти жена божествена, лукава,
подобно мрамор крие в тебсамата
и щастие и скръб, но не успява
изкуството да види в теб творбата.
Ни любовта, ни твойта красота -
ни като камък твърдото прозрение -
виня за неуспеха - ни резеца твърд.
ти криш в теб живота и смъртта!
Вина аз виждам в низшия си гений -
от тебе той извайва само смърт!
Микеланджело Бунароти
* * *
Ако чукът ми груб, ломящ гранита,
човешки образ бавно му придава -
то Бог го води и го направлява
и с неговата сила той полита.
Че горе някой дивен до насита
и нас, и себе си разхубавява,
а всеки чук от чук се изковава,
щом в него вечна светлина е скрита.
В ковачницата устремен, замаха -
изпълнен с мощ и очертал широка
дъга над нея -в небесата литва.
и неродени образите щяха
да чакат, ала към оназ висока
ковачница отправям аз молитва.
Микеланджело Бунароти
П.П.Нали няма да ме оставиш сам в популяризиранито на сонета? -
Чудесно изпята балада!!!
Поздравления! -
ей сега засъжалявах, че съм заличила всякакъв спомен от старата френска литература... може би причината е в изпита... знам ли... както и да е - минало.
та, за красотата - мисля, намерил си я, човече - съвършената - и си я вплел в думите си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Юле, дьо Машо почти не съм го чел. Там трябва да знаеш не френски, а старофренски -- кой би могъл да чете Евтимий в оригинал днес? Важното е наследството, което продължава да живее във формата. Поне аз така го чувствам
Доре -- забравянето май никога не е нещо положително