Банално...
Банално...
Виждаш ме само във сиво, нали?
Тя е толкова цветна и бляскава...
Аз съм ти скучно-досадна, мълчим.
Тя е приятно бъбрива и ласкава...
Вкъщи - проблеми във сиво валят,
монотонният ритъм, инерция....
Там е забавно и топло, струят
нови емоции и изкушения...
Сърцето, неспирното - от умора крещи,
моли се, плаче за малко почивка.
Душата ми, вечната - в рани мълчи,
лута се, търси светлина и усмивка...
Всичко разбирам, но какво е, кажи?
Сън ли е? Истина? Или банална „магия”?
Как да ти сложа аз „цветни очи”?
Мога ли? Искам ли? Или май – стига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Всички права запазени
