Бавна септемврийска вечер
БАВНА СЕПТЕМВРИЙСКА ВЕЧЕР
Бавна септемврийска вечер. Нека да си помълчим.
Нейде в залива – далечен, корабът надипля дим.
Мъкне облакът чембери върху щърбата Луна.
Къкри, ври и се чумери! – всяка следваща вълна̀.
Съскат сухите тръстики, скърцат сивите скали.
Впил във нас стрели и пики, дълъг дъжд ще ни боли.
Гларусът ще ни окряска, ще ни трака с празен клюн.
Време е за сетна ласка в шепата на Бог Нептун.
Над косите ти се свлече от луличката ми дим.
Бавна септемврийска вечер. Нека да си помълчим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
