Sep 4, 2024, 8:31 AM

Бавна септемврийска вечер

  Poetry
304 4 3

БАВНА СЕПТЕМВРИЙСКА ВЕЧЕР

 

Бавна септемврийска вечер. Нека да си помълчим.

Нейде в залива – далечен, корабът надипля дим.

Мъкне облакът чембери върху щърбата Луна.

Къкри, ври и се чумери! – всяка следваща вълна̀.

Съскат сухите тръстики, скърцат сивите скали.

 

Впил във нас стрели и пики, дълъг дъжд ще ни боли.

Гларусът ще ни окряска, ще ни трака с празен клюн.

Време е за сетна ласка в шепата на Бог Нептун.

Над косите ти се свлече от луличката ми дим.

Бавна септемврийска вечер. Нека да си помълчим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...