27.04.2010 г., 0:04

* * *

678 0 6

 

 

                                             Опитвам се да извайвам

                                             твоите емоции…..

                                             Ти си личност,

                                             недостижимо е твоето ядро,

                                             в което се преплитат

                                             магмени движения

                                             и привличат, пръскат нажежени струи,

                                             капки изпитваща и търсеща,

                                             ожесточена нежност

                                             на границата

                                             на мощна буря и покой,

                                             чиито примирие

                                             търся и не намирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "било е "с гръм да го удариш" "

    Не трябва с лошо, ще се "ожесточи" още повече, "нежността" (вж. стихотворението)!

    Ей, ама с този мой коментар много се "преплете" (пак вж. стихотворението!), май!?
  • Много силен стих!!!
    Дълбочна и образност... и то какви!!!
    АДМИРАЦИИ!!!
  • Проза, поезия... Кой ти гледа точно!....

    "два милиграма" - и това не е малко ( "И света поддържам с една невидима своя частица."(Бхагавадгита, 10:42), според мен!... Е, недостатъчно е!?
  • Изплъзване... Поздрав!
  • Сравненията са невероятни!!! Като огромната сила на природата!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...