refab (Фабер) refab (Фабер)
3 268
27 abr 2010, 0:04

* * *

  Poesía
681 0 6

 

 

                                             Опитвам се да извайвам

                                             твоите емоции…..

                                             Ти си личност,

                                             недостижимо е твоето ядро,

                                             в което се преплитат

                                             магмени движения

                                             и привличат, пръскат нажежени струи,

                                             капки изпитваща и търсеща,

                                             ожесточена нежност

                                             на границата

                                             на мощна буря и покой,

                                             чиито примирие

                                             търся и не намирам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • refab (Фабер)
    refab (Фабер)
    "било е "с гръм да го удариш" "

    Не трябва с лошо, ще се "ожесточи" още повече, "нежността" (вж. стихотворението)!

    Ей, ама с този мой коментар много се "преплете" (пак вж. стихотворението!), май!?
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Много силен стих!!!
    Дълбочна и образност... и то какви!!!
    АДМИРАЦИИ!!!
  • refab (Фабер)
    refab (Фабер)
    Проза, поезия... Кой ти гледа точно!....

    "два милиграма" - и това не е малко ( "И света поддържам с една невидима своя частица."(Бхагавадгита, 10:42), според мен!... Е, недостатъчно е!?
  • zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    Изплъзване... Поздрав!
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Сравненията са невероятни!!! Като огромната сила на природата!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0