27 abr 2010, 0:04

* * *

  Poesía
682 0 6

 

 

                                             Опитвам се да извайвам

                                             твоите емоции…..

                                             Ти си личност,

                                             недостижимо е твоето ядро,

                                             в което се преплитат

                                             магмени движения

                                             и привличат, пръскат нажежени струи,

                                             капки изпитваща и търсеща,

                                             ожесточена нежност

                                             на границата

                                             на мощна буря и покой,

                                             чиито примирие

                                             търся и не намирам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "било е "с гръм да го удариш" "

    Не трябва с лошо, ще се "ожесточи" още повече, "нежността" (вж. стихотворението)!

    Ей, ама с този мой коментар много се "преплете" (пак вж. стихотворението!), май!?
  • Много силен стих!!!
    Дълбочна и образност... и то какви!!!
    АДМИРАЦИИ!!!
  • Проза, поезия... Кой ти гледа точно!....

    "два милиграма" - и това не е малко ( "И света поддържам с една невидима своя частица."(Бхагавадгита, 10:42), според мен!... Е, недостатъчно е!?
  • Изплъзване... Поздрав!
  • Сравненията са невероятни!!! Като огромната сила на природата!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...