Моята любов бе за теб... и зад теб остана мечтата.
Аз бях до теб... и останах зад теб в мрака.
Сега съм сянка на твоето отминало щастие,
сега съм мрака, който понякога те буди.
Моята любов бе за теб... и зад теб остана сърцето,
в чието си изписал името си.
Аз бях до теб... сега дори до теб не вървя!...
... ръката ми самотна броди и все е този мрак в душата...
Моята любов бе за теб и за теб остава!!!
Веднъж дарено сърце тъй лесно с Любовта не се сбогува...
Едно парче от теб остана,
къс, който някога ще се превърне в рана,
а тя заличена ли ще е - НЕ ЗНАЯ!
Моята любов бе за теб...
и любовта за мен оставаш ТИ!!!
© Таня Аврамова Всички права запазени